Откриване През 1928 година, американски химик на корпорацията "Дженерал моторс" (General Motors Research) Томас Мидглей младши (Thomas Midgley, Jr. 1889-1944 г.) успява да синтезира в своята лаборатория химично съединение, получило името "Фреон". След време "Химична Кинетична Компания" (Kinetic Chemical Company), която се занимава с промишлено производство на нов газ - Фреон-12, въвежда обозначение на хладилен агент с буквата R (Refrigerant - охладител, хладилен агент). Това наименование получава широко разпространение и с времето пълно наименование на хладилните агенти се превръща в съставен вариант - търговска марка на производителя и общоприетото обозначение на. хладилните агенти .Например търговска марка GENETRON®AZ-20 съответства на хладилния агент R-410a, който състои от хладилните агенти R-32 (50%) и R-125 (50%). Съществува също търговска марка със същото име, както и химично съединение - FREON® (Фреон), правата на които държи американска компания ДюПон (DuPont). Това съвпадение на имената, създава проблеми и спорове - може ли думата ФРЕОН да се използва при произволни хладагенти.

1)Класификация :
Най-широко са разпространени следващи съединения :
- Трихлорметан : (t кип 23,8°C) — Фреон R 11, Фреон-11, Хладон-11
- Дифтордихлорметан (tкип — 29,8°C) — Фреон R 12, Фреон-12, Хладон-12
- Трифторхлорметан (tкип — 81,5°C) — Фреон R 13, Фреон-13, Хладон-13
- Тетрафторметан (tкип — 128°C) — Фреон R 14, Фреон-14, Хладон-14
- Дифторхлорметан (tкип — 40,8°C) — Фреон R 22, Фреон-22, Хладон-22
- Хлорофторокарбонат (tкип — 51,4°C) — Фреон R410A, Фреон-R410A, Хладон-R410A

Химичните формули на фреоните са следните: 
- CFCl3- (Фреон 11); 
- CF2Cl2-(Фреон 12)-Масово използван в автомобилните климатици; 
- CHClF2- (Фреон 22)- Използван в домашните климатици;

Свойства:
- Физични свойства
Фреоните са безцветни газове или течности, без миризма. Лесно се разтварят в неполярни органични растворители, трудно във водата и полярни растворители.
- Химични свойства
Фреоните са халогенопроизводните на алканите, които съдържат в молекулите си едновременно флуорни и хлорни атоми. Фреони са много инертни в химично отношение, затова не горят във въздуха, не експлодират дори при контакт с огънят. Обаче при нагряване на фреоните над 250 0С се образуват отровни продукти, като фосген COCI2, който през годините на първа световна война се използваше като бойно отровно вещество. Устойчив към действието на киселини. 

Употреба:
Тези газове са с ниска температура на кипене и се използват в хладилната техника, като разтворители в аерозолните опаковки на дезодоранти и препарати. Днес те се заменят от други вещества. Причина за това е, че в долните слоеве на атмосферата те са инертни, но в стратосферата участват във фотохимични реакции. Хлорните атоми играят ролята на катализатор в разпадането на озона до кислород. Един хлорен атом при престой в стратосферата в продължение на две години може да унищожи 100 000 молекули озон. Предполага се, че фреоните са причина за намаляването на концентрацията на озона. През есента на 1985г. чрез спътникови наблюдения се открива липсата на озон в района на Южния полюс. В отделни северни райони също е установено временно намаляване на концентрацията на озон.

Опасност за човека Хладон 22 (Фреон 22) - се отнася към веществата от 4 клас на опасност. Има наркотично действие, предизвикват слабост, преходящо във възбуда, сънливост, при по-големи концетрации - удушаване. При контакт с кожата, течен фреон може да предизвика измръзване. Под въздействието на температурите от 400 0С и повече може да се разлага с образуването на високотоксични  продукти : тетрафторетилен (4 клас на опасност), хлорист водород (2 клас на опасност), фторист водород (1 клас на опасност).

Влияние и действие върху озоновия слой – една от хипотезите за изтъняването му:
Откриване на озоновия слой
Озоновия слой е открит през 1913 от Шарл Фабри и Анри Бюсон. Британския метеоролог Гордън Допсън подробно изучава свойствата му. Между 1928 и 1958 година Допсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване нивото на озона, която работи и до днес. Единицата „Допсън” се използва за измерване нивото на озона.

Милиарди години са били нужни на земната атмосфера,за да стане подходяща за дишащите кислород животни. През това време нашата планета е претърпяла големи промени. Днес атмосферата е съвършено пригодена към живота на Земята, но тя невинаги е била толкова приятелски настроена. Въздухът, преди появата на растениятя не е ставал за дишане. Растенията използват слънчевата светлина, за да превърнат въглеродния двуокис и водата в храна. По време на този процес се освобождава жизненоважния кислород.
Земната атмосфера е като защитен пашкул. Тя позволява на безвредно количество слънчева топлина да премине през нея. Без атмосферата, която ни предпазва, Земята би се прегряла фатално. В стратосферата има малко количество газ, който се нарича озон, образуващ т. нар. озонов слой. Той спира повечето от вредните ултравиолетови лъчи. Озоновият слой е крехък и може да бъде разрушен от определени химически вещества.

Характеристики на озона
Озонът е газ — алотропна форма на кислорода със светло син цвят и с остра миризма. Той е газ при стайна температура и налягане. Под –112 °C се превръща в тъмно синя течност, а под -193 °C — в твърдо вещество с тъмно виолетов цвят.
Названието озон означава на гръцки миришещ. Всеки, който е дишал въздуха след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд, познава добре миризмата на този газ.
Простото вещество озон се състои от три атома кислород (бележи се O3), свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник (sp2-хибридизация на кислородните атоми, ъгълът между кислородните атоми се равнява на 117°, σ- и π-връзки).

Озонът е нестабилно химически вещество и е много силен окислител. При взаимодействие с повечето окисляеми химични вещества реагира с взрив. Той се използва се за обеззаразяване на питейни води. Убива микроорганизмите и в по-голяма концентрация е отровен и за хората.
Озонът се образува в атмосферата на нашата планетата на височина 25 km под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Там се образува така наречения озонов слой — полезна предпазна бариера от вредните ултравиолетови лъчи. Благодарение на това той защитава всички живи същества на Земята от вредното въздействие на радиационното лъчение на Слънцето. На него се дължи и синият цвят на небето.
Открит е от холандския физик Мартин ван Марум, който през 1785г. счита, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”.

Макар, че съставлява средно само 0.000005% от земната атмосфера, озонът има изключително важно значение за всички живи същества - растения, животни и хора. В горните слоеве на земната атмосфера под влияние на усилената ултравиолетова "бомбардировка" молекулите на кислорода (O2) се разделят на единични атоми. Някои от тези единични кислородни атоми рекомбинират с наличните кислородни атоми, образувайки триатомен кислород, т.е. озон. Озонът се разпръсква в цялата стратосфера, която в атмосферата заема пространството от 20 до 50 km над земната повърхност, и пречи на опасните ултравиолетови слънчеви лъчи да достигнат до Земята. А тези лъчи са много опасни, защото те са причина за появяване на най-разпространените форми на рак на кожата.

Озонов слой – част от атмосферата
Озонът е газ със светло син цвят и остра миризма. Той е в газообразно състояние при стайна температура и налягане. Под -112 C0се превръща в тъмно синя течност, а под -193 C0 - в твърдо вещество с виолетов цвят. Простото вещество озон се състои от 3 атома кислород, свързани в полярна молекула, с форма на незавършен триъгълник. Озонът е нестабилно химически вещество и е много силен окислител. При взаимодействие с повечето окисляеми химични вещества реагира с взрив. Използва се за обеззаразяване на питейни води. Убива микроорганизмите, и в по-голяма концентрация е отровен и за хората.На Фиг.3. в Приложение 2 е показан озонът като вещество.

Озонът се намира в два слоя на атмосферата. Единият, обграждащ земната повърхност, е тропосферата. Тропосферата се простира от морското равнище до около десет мили над земната повърхност. Озонът в тропосферата спомага за възникване на смог.
Над тропосферата е стратосферата , която се простира от около 10 до 30 мили над Земята. Озонът в стратосферата изгражда озоновия слой. Той абсорбира част от вредната ултравиолетова радиация от слънцето, която може да причини рак на кожата и да навреди на земната флора и фауна.

Oзоново изтощаване
През 80-те год. Учени установават, че нещо смущаващо става с озоновия слой и той действително изтънява. Това намаляване на озона в земния защитен слой е наречено „изтощаване” и е до голяма степен резултат от човешката дейност. Водеща причина за озоновото изтощаване е продизводството на химикали, които до този момент са били използвани за производство на климатици, хладилници, противопожарна пяна, изолационни материали и флакони.

Първите сведения за изтъняване на озоновия слой са от 1958 г. За съжаление тогава никой не обръща сериозно внимание на тези съобщения. Едва през 1974 г. група американски учени откриват взаимната връзка между оксидите на хлора и намаляването на озона. Впоследствие се доказва основната роля на хлора в унищожаването на озоновия слой. При нормални обстоятелства количеството на този елемент в стратосферата е много малко. При промишлени или транспортни аварии понякога се случва да изтече хлорен газ, който обаче е силно реактивен – т. е. бързо влиза в химична реакция с водните капчици във въздуха, и не успява да се разнесе нагоре. Хлор се внася в атмосферата и посредством пръските океанска вода, които обаче също трудно могат да достигнат стратосферния атмосферен слой, тъй като солта е силно разтворима и дъждът лесно я измива от въздуха.

Следоткриването на фреоните се оказва,че те са приложими в редица области и започва масовото им използване в производството на пластмаси, аерозолни опаковки, хладилни и климатични инсталации и т. н.     Дълго време фреоните са смятани за инертни и безопасни съединения. По-късно е открито, че след като попаднат във въздуха, те се смесват с другите газове и проникват във всички части на атмосферата. Молекулите, достигнали стратосферата, попадат под активната “бомбандировка” на ултравиолетовите лъчи, в резултат на което се разцепват и се отделя хлор. Хлорът започва да играе ролята си на катализатор в реакциите, които унищожават озона.

Установено е, че скоростта, с която нараства концентрацията на хлора в стратосферата, е три пъти по-голяма от развитието на световния “демографски взрив”! Днес по международно споразумение, сключено в Монреал, производството на фреони е силно ограничено, но за съжаление последиците от големите емисии, изпускани преди това, ще се чувстват още дълго време.

Причините за изтъняването на озоновия слой са отделяните в резултат на човешката дейност озон-разрушаващи вещества:
- Фреони – използвани в хладилната техника;
- Халони – използвани в пожарогасителите;
- Различни разтворители и пестициди.

Веднъж изпуснати в атмосферата, озонразрушаващите вещества се издигат бавно и достигайки озоновия слой, започват да го разрушават.

Озонът, пренесен от въздушните течения в тропосферата при допир със земната повърхност се саморазгражда. Загубите на озон по този начин са около 1%.
Химичните и фотохимични реакции, протичащи в стратосферата са най-важните източници на озон.

Например, слабата фотолиза на озона под действие на видимата светлина в диапазона от дължини на вълните 450-650 nm  и ултравиолетова радиацията при дължини на вълната повече от 320 nm води до бързо образуване на атоми на кислорода в триплетно състояние, т.нар. Р-състояние – О/3Р/. Повечето от тези атоми участват в реакциите на образуване на озона, но някаква част встъпва в реакция с останалия озон и го разгражда. В глобален мащаб средната скорост на разграждане на озона по този начин достига до 17% от скоростта на образуване на озона при химичните и фотохимични реакции.

Придължини на вълните по-малко от 320 nm протича фотолиза на озона и се образуват възбудени синглети, т. е. атоми кислород в състояние 1D . Някои от тях в последствие отново се съединяват с молекулите кислород, образувайки озон. Така озонът не се губи. Именно при този процес озонът поглъща слънчевата ултравиолетова радиация при дължини на вълните по-малки от 320 nm. При наличие на водна пара, обаче, става частично разграждане на озона, тъй като част от молекулите О (1D)  предизвикват верига от реакции, въвличайки молекулите на хидроксила и прекиса на водорода. Интегрирано за планетата, загубата на озон по този начин съставя 11% от скоростта на образуването му.

Итака, загубите на озон при тези три природни процеса общо са до 29%. Останалата, по-голяма част от загубите на озон се дължи на наличието на хлорни, бромни и азотни съединения – основно продукти от човешката дейност .

Част от тези примеси в атмосферата се дължат на естествени процеси, друга, обаче, е от антропогенен произход. Досега обаче никой не е успял да разграничи до каква степен загубите на озон се дължат на естествените и каква част – на антропогенните фактори. А това е важно – т.н. озонов проблем първо трябва да бъде формулиран, за да се знае какъв е всъщност проблема. Дали наистина и единствено е екологичен – може би да, но засега си остава проблем, изискващ изучаване. И точно така би могъл да се формулира озоновия проблем.

Влияние върху човека
Влиянието на глобалното затопляне върху алергиите се изследва от правителствени агенции, учени и лекари. Националният център за изследване на околната среда към Агенцията за защита на околната среда търси финансова подкрепа за изследвания на климатичните промени и алергиите. В докладите си за 2007 година Междуправителственият панел по измененията в климата (Intergovernmental Panel on Climate Change) – водещата международна организация за причиненото от човека затопляне твърди, че има увеличение на алергичните реакции, дължащи се на климатичните промени.

Новото притеснение е свързано с обезпокоителното увеличение на дървесните полени. Повишените температури в Европа карат брезите да цъфтят по-рано, като слагат началото на алергичния сезон по-рано и го удължават. Изследванията в университета в Дюк показват,че повечето въглероден диоксид увеличава производството на полени от бора Pinus taeda. Алерголозите подозират, че рекордният брой полени допринася за увеличението на пациентите с алергии и астма. „Има епидемия от нови случаи”, казва нюйоркският алерголог Клифърд Басет.

Кристин Роджърс от Института по обществено здраве към Масачузетския университет работи със Зиска по изследване на плесенните спори, които причиняват алергия при десет процента от хората. „Все повече хора стават чувствителни към алергените, така че въпросът как климатичните промени влияят върху тяха става все по-важен”, казва Роджърс. Плесените – всичко от гъбите в гората до плесените, които се размножават във влажните сутерени – играят важна роля в екосистемата. Ако растителната биомаса се увеличава заради глобалното затопляне, гъбите може също да се размножат. Спорите им създават проблеми, защото влияят на качеството на въздуха както в затворени помещения, така и на открито. По-високите температури ще доведат до повишена употреба на климатици, които – ако не се поддържат правилно – разпръскват спорите. Според изследването „Климатични промени, аеробиология и обществено здраве в североизточните американски щати” от 2007 година предсказваните от сценариите за климатичните промени по-силни дъждове и наводнения също ще повишат влагата в помещенията и ще позволят на спорите на гъбичките да се размножат в домовете и в обществените сгради.

Обитателите на градовете, които страдат от астма, вече са засегнати от „неприятната комбинация” от по-горещи температури, смог и увеличеното количество полени, казва Пол Епщайн от Харвардския център за здраве и околна среда. Голям процент астматици са алергични и към полените. В дните, когато нивата но озона са високи, тези пациенти страдат двойно от полените и от смога. Хората от селата също са изправени пред нови предизвикателства. Отровният бръшлян, горско растение, което причинява сърбежи и сълзене, става все по-токсичен. Изследователите от Университета “Дюк” бяха озадачени от това откритие, направено по време на експеримент, при който разпръснаха допълнително въглероден диоксид над парцел с борове, за да видят дали гората ще го погълне. Те обаче забелязаха, че отровният бръшлян, виреещ по земята, започна да расте усилено. Допълнителните изследвания показаха, че предизвикващите алергии съставки стават по-активни от нормалното.

Климатичните промени може да донесат проблеми и на хората, алергични към жилещите насекоми. Според информацията в някои региони ужилванията от пчели, оси и стършели са се увеличили за осем години с 600 процента. Джефри Димейн, алерголог от Центъра по алергии, астма и имунология в Аляска, твърди, че осите и пчелите се появяват на места, където преди това не са се срещали.
Понякога скептиците посочват увеличените реколти и ускорения растеж на растенията като причина да не се притесняваме от глобалното затопляне. Но ако Зиска и неговите колеги са прави, предстоящото затопляне ще е съпроводено от повече кихане, сълзене и сърбежи, а много повече хора ще смъркат от инхалатори.

1) Роля на хлора за изтъняването на озоновия слой
При нормални обстоятелства количеството на този елемент в стратосферата е много малко. При промишлени или транспортни аварии понякога се случва да изтече хлорен газ, който обаче е силно реактивен – т. е. бързо влиза в химична реакция с водните капчици във въздуха, и не успява да се разнесе нагоре. Хлор се внася в атмосферата и посредством пръските океанска вода, които обаче също трудно могат да достигнат стратосферния атмосферен слой, тъй като солта е силно разтворима и дъждът лесно я измива от въздуха.

В лабораторни условия обаче преди доста време са създадени т. нар. хлорофлуоровъглеводороди, получили популярното наименование фреони. Те се оказват приложими в редица области и започва масовото им използване в производството на пластмаси, аерозолни опаковки, хладилни и климатични инсталации и т. н. Дълго време фреоните са смятани за инертни и безопасни съединения. По-късно е открито, че след като попаднат във въздуха, те се смесват с другите газове и проникват във всички части на атмосферата. Молекулите, достигнали стратосферата, попадат под активната “бомбандировка” на ултравиолетовите лъчи, в резултат на което се разцепват и се отделя хлор. Хлорът започва да играе ролята си на катализатор в реакциите, които унищожават озона.

2)Емисии на азотни оксиди
Директните емисии на азотни оксиди в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Неговата молекула е триатомна на елемента кисрород, а при взаимодействие се превръща в обикновенната двуатомна. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона изтъняването е почти пълно, със загуба от 95 процента. Основни замърсители на околната среда с азотни оксиди са тецовете, азотноторовите заводи, моторните превозни средства. Високото съдържание на азотни оксиди в атмосферата предизвиква сериозни екологични проблеми - киселинни дъждове и смога.

Mного важен екологичен проблем са киселинните дъждове. Те представляват дъжд и сняг с повишена киселинност, падащи върху земната повърхност. Валежите би трябвало да съдържат най-чистата от всички природни води. Дейността на човека обаче оказва влияние върху чистотата на валежите. Серният диоксид и сероводородът, които се съдържат в промишлените газове се окисляват и хидролизират в атмосферата и се превръщат в сярна киселина. По същия начин азотните окиси се превръщат в азотна киселина.
Азотните оксиди се образуват от свързването на азота и кислорода, под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене. Вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог-червеникаво-кафявата омара, обгръщаща повечето големи градове в света.

Киселинните дъждове са много опасни за живите организми. Те имат особено неблагоприятно въздействие върху сладководните екосистеми, като изменят химичния състав и pH на водата. Неблагоприятно е въздействието на киселинните дъждове върху агро-екологичните системи и горските екосистеми. Големи количества сяра, намираща се в ерозиралите скали, се отнася от речните течения в Световния океан и по такъв начин се отнема от наземните екосистеми. Високата киселинност на тези валежи активира ерозионните процеси на земните екосистеми. Като цяло киселинният дъжд унищожава рибата, забавя разлагането на органичната материя, нарушава хранителните вериги в екосистемите, променя поведението на организмите и мн. други негативни последствия. Най-разпространените вещества, които замърсяват почвата, са постъпващите от атмосферата серни и азотни окиси. Те попадат в почвата заедно с валежите, повишават нейната киселинност и значително понижават плодородието и качеството на селскостопанската продукцията, добивана от тези площи. Киселинните почви много често са безплодни, тъй като са нарушени микробиологичните процеси, водещи до повишаване на почвеното плодородие. Вкиселяването на земите се причинява също и от проникването в почвата на различни серни и азотни съединения заедно с отпадъците на органични маси от градовете, животновъдните ферми и птицезаводи. В резултат на сложни химични пръвръщания под въздействието на различни микроорганизми от тези отпадъци се отделят серни и азотни окиси, образуващи сярна и азотна киселина, които повишават киселинността на почвата и водната среда.

Киселинният дъжд е все по-често срещано явление на земята. Той е резултат от местно и трансгранично замърсяване и последствията от него трудно се оценяват. За ограничаване на киселинните дъждове и вредните последици от тях са необходими международни мерки.

Друг изключително сериозен проблем е образуваянето на смог. Първоначално смогът се е формирал предимно като резултат от изгарянето на големи количества каменни въглища, предизвикващо насищането на въздуха с димни частици и серен диоксид. Съвременният смог обикновено е предимно от транспортни и индустриални емисии, които взаимодействат в атмосферата със слънчевите лъчи до образуването на вторични замърсители, които допълнително се смесват с първичните замърсители в атмосферата, образувайки фотохимически смог.

Фотохимическия смог е описан най-напред през 50-те години на 20-ти век и предствалява химична реакция на слънчевата светлина с окисите на азота и различни органични вещества. Сместа, която се получава и може да бъде много опасна, съдържа: - оксиди на азота; - тропосферен озон; -летливи органични вещества като пари на бензина, пестициди; - CH3COOONO2; - алдехиди. Смогът е огромен проблем в най-големитеградове на света и продължава вредното си действие и до днес. 

3) Роля на серния диоксид за изтъняване на озоновия слой
Серният диоксид се отделя предимно при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, главно въглища, които се използват в енергетиката и в бита. В литосферата сярата се намира под формата на руди, като серен пирит, меден халкопирит. При разграждане на органични съединения съдържащи сяра, тя се отделя в литосферата, атмосферата, хидросферата.Този токсичен замърсител на атмосферата въздействува неблагоприятно върху растителните и животинските организми. В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триоксид. Процесът се катализира от железните и манганови аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триоксид образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.

4) Роля на въглеродния диоксид за изтъняване на озоновия слой
В популярната литература парниковият ефект се свързва с повишаване на концентрацията на въглеродния диоксид (СО2) в атмосферата и действието му наподобяващо стъкления покрив на една оранжерия, откъдето е получил името си. Покривът на парника, както и атмосферата са по-прозрачни за късовълновото слънчево лъчение, отколкото за дълговълновото топлинно излъчване на земната повърхност. Това намалява загубите на топлина чрез излъчване. Но аналогията между процесите, които протичат в атмосферата и това, което става в парника, не е абсолютна. Въглеродния диоксид не е единственият газ, който има принос за това явление на затопляне. Oсвен това основната причина за задържането на топлината в парника е, че топлия въздух в него е изолиран от студения навън, т.е. липсва конвекционно отнасяне на количество топлина. В атмосферата такива прегради няма и съществуващите процеси на конвекции, хоризонтални движения на атмосферни слоеве и процесите с участие на влагата в атмосферата усложняват всичко.

5) Парников ефект се получава, когато определени газове във въздуха – предимно въглероден диоксид – улавят част от слънчевата топлина като в капан, подобно на стъклените панели на оранжерия. В Таблица 2 Приложение 3 са поместени прогнозите за емисиите на въглероден диоксид  за периода от 1995 до 2015 година.

Eмисиите на въглероден диоксид са със тренденция към увеличаване, както в енергийния, така и в промишления сектор. Основните причини за увеличаването му идват от звено промишленост и транспорт, както и от неорганичната химия.

4) Влияние на парниковите газовеОсновният парников газ в земната атмосфера са водните пари (т.е. облаците), които в зависимост от височината си в атмосферата могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхност. Втори по-важност от газовете, допринасящи най-много за затоплянето на Земята е въглеордния диоксид, образуван при изгарянето на изкопаеми горива (нефт,въглища,природен газ) както и при изригването на вулкани и изветряването на варовични скали и биологични дейности (почти всички живи съшества издишват въглероден двуокис). Концентрацията му в земната атмосфера от началото на индустриалната революция през 18 век се е увеличила от 270 mg/l до 383 mg/l или с около 110 mg/l   (около 40%). Голямата част от това увеличение е станало след 1945 г.

Също така и малките количества метан, който се образува и при разлагане на растителни материали в отсъствието на кислород в блатисти места, поради което се нарича още и блатен газ. Среща се и в каменовъглените мини, където е известен като газ гризу или рудничен газ. Промишлено се получава при прекарването на един обем въглероден оксид и три обема водород над фино раздробен никелов катализатор при температура 200-300°С при атмосферно налягане. Освен на Земята, метан е открит и на други планети в Слънчевата система.
Тези парникове газове имат и вината за появата на парниковия ефект –парников ефект е прието да се нарича механизмът, предизвикващ повишаване на температурата на земната повърхност и долните части  на атмосферата. Причината за този ефект е различната прозрачност на въздушните слоеве към слънчевата светлина и топлинното излъчване от Земята. Ако планетата Земя нямаше атмосферата си, то въобще не би могло да се говори за парников ефект.Той е характерен за всички планети, имащи атмосфера.

Когато топлината на Слънцето достигне нашата планета, част от нея прониква в атмосферата и достига земната повърхност. Голям процент от тази топлина се отразява обратно в Космоса. Някои газове във въздуха поглъщат част от тази топлина и я задържат в долния слой на атмосферата, откъдето тя се излъчва обратно към земната повърхност.
В миналото този естествен парников ефект е поддържал разумни температури на Земята.Според учените това води до глобално затопляне на климата и ще има опустошителен ефект в бъдеще.

Изводи:
1. Озонът, оксидите на азота, въглеродният оксид, въглеродният диоксид и серният диоксид са особено опасни за деца, старци и хора със сърдечни или дихателни заболявания като емфизема, бронхит, астма и други. Те могат да причинят задъхване, възпаление на дихателните пътища, кашлица и различни инфекции поради отслабнала имунна система.
2. Тези оксиди са основните парникови газове, които допринасят за изтъняването на озоновия слой, който е основният защитен екран срещу вредната ултравиолетово лъчение.
3. Въпреки полаганите усилия в световен мащаб тенденциите са към нарастване на емисиите от въглероден диоксид както  в енергийния, така и в промишления сектор.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФРЕОНИТЕ В НАШАТА СТРАНА

Употреба в хладилната техника. Общи сведения за хладилните агенти
Като хладилни агенти най-често се използват раличните видове фреони. Те са веществата, който извършват обратния кръгов процес в хладилната машина се наричат работни тела или хладилни агенти. Хладилен агент може да бъде всяко вещество, което при изпаряване поглъща топлина от друго вещество или тяло. В цикъла на хладилна машина хладилният агент е работно вещество, което последователно кипи и след това кондензира. Тези два процеса се характеризират с поглъщане и отдаване на топлина. Досега не са открити универсални хладилни агенти, който да удовлетворяват всички изисквания.

Историческото развитие на хладилната техника е свързано с развитието на човешкия прогрес. Във всяка съвременна къща хладилникът е основен и най-важен уред в кухнята. Трудно е да си представим как са живели хората в миналото без този ценен уред.

Първите домакински хладилници са пуснати в продажба през 1913 г. в Чикаго. Те са направени от дърво и били прекалено скъпи така, че ги използвали малка група известни ресторантьори . В днешния свят е елементарен кухненски уред, и проблем може да бъде само конкретен модел. Търсенето на хладилници в България е около 150 000 броя на година, и се предлагат десетки марки и стотици модели.

Хладилната техника се използва за понижаване на температурата на дадено тяло под температурата на околната среда и за поддържането й в дадени граници независимо от изменението на външните условия.
Използването на природния студ (лед, студена вода и др) за съхранението на хранителни продукти е известно отдавна, още преди появата на първите машини за изкуствен лед. За изграждането на научните основи на хладилната техника важна роля са изиграли учените - физици и химици, който са изследвали физичните свойства на телата. Голям принос за развитието на хладилната техника има великият руски учен М.В.Ломоносов, който през 1750 г. установява, че причината за топлината и студа е движението на молекулите в телата.Върху проблемите на изкуствения студ са работили много учени, поради което не може да се определи точно годината на неговото създаване. Ето и някой от съдбовните дати за развитието на хладилната техника такава каквато я знаем днес.

След като са положени основите в хладилната техника, започва бързото й развитие. Постигнати са значителни успехи във всички области: в теоретичните разработки, производство на изкуствен студ, създаването на високо ефективни хладилни машини, разработването на технологии за хладилна обработка и запазване на хранителните продукти, използуването на студа в много отрасли на стопанството и промишлеността.

2)Приложение на хладилната техника
Ако през първият етап от развитието на хладилната техника студът се е използувал само при производството на изкуствен лед, в пивоварната промишленост и поограничено при съхраняването на някои хранителни продукти, сега трудно може да се посочи отрасъл от икономиката, в който той не играе важна роля. 

3) Развитие на хладилната техника у нас
В България „Изкуственият студ” започва да се използва от 1911-1912 г. след изграждане на Централните хали в София, където е монтирана първата хладилна инсталация.

Началото на хладилното машиностроене у нас с е поставя през 1949 г. с построяването на първия български хладилен компресор със студопроизводителност 290 W. През 1951 г. се създава първият хладилен завод в гр. София, като се обединяват дребни предприятия, съществуващи в тази област. През периода 1951-1958 г. в завода са конструирани модели на хладилни съоръжения, комплектувани с български хладилни агрегати.През 1957-1958 г. е създаден амонячен компресор със студопроизводителност 175 kW. За периода 1958-1962 г. са произведени абсорбционните домашни хладилници "Мраз 75" и " Мраз 80" , а от 1977 г. и "Мраз 120А". Заводът постепенно се разширява й модернизира и започва производството на херметични фреонови компресори за домашни хладилници. Произведена е широка гама от домашни хладилници, като "Мраз 140", "Мраз 200", "Мраз 250" и др. Голяма част от конструктивните и технологичните разработки, свързани с научноизследователската дейност в областта на хладилната техника, са дело на обособилата се през 1963 г. база за техническо развитие, по-късно прераснала в Институт по хладилна техника.

През следващите години се създават редица специализирани предприятия за хладилно машиностроене в градовете Сливница, Търговище, Брезник, Симеоновград и др.
В наши дни за съжаление всички тези предприятия не функционират като производствена дейност в областта на хладилната техника можем да отличим завода на LIEBHERR край Пловдив.

4) Иновации
В настоящия момент учените посочват фреоните като основна причина за разрушаване на озоновия слой и глобалното затопляне. Днес голяма част от широко използваните до скоро фреони вече са спряни от производство и биват замествани с други. Верни на идеята за опазване на земното кълбо от европейския съюз постоянно влагат средства за откриване и разработване на нови екологично чисти заместители на вредните фреони.На фигура 6 в приложение 6 са посочени заместителите и забранените фреони.

Алтернатива на хладилник например е хладилникът на Айнщайн. Една забравена разработка на Алберт Айнщайн е възродена от учени от университета в Оксфорд.  Става въпрос за хладилник, който работи без електричество от електропреносната мрежа. Съвременните хладилни съоръжения имат изключително неблагоприятно отражение върху околната среда. Те работят чрез компресиране на създадени от човека газове - фреони - с мощно парниково действие, хадвишаващо в пъти това на въглероден диоксид. А с повишаването на стандарта на живот в страните от третия свят производвото и продажбите непрекъснато растат в последните години.

Електроинженерът Malcoum McColloch работи по тригодишен проект за създаването на този хладилник, предназначен за тези райони в развиващите се страни, където няма развита електропреносна мрежа[8]. Неговият екип е представил вече действащ прототип, доразвиващ разработката на Алберт Айнщайн, която е била патентована през 1930 г. съвместно с унгарския физик Leo Szilard. В този хладилник няма движещи се части и за охлаждане се ползват сгъстени газове. Технологията е била ползвана в първите хладилници, но след това е била изоставена през 50-те години заради по-ефективните компресорни фреонни машини.

В хладилника на Айнщайн и Зилард се използва смес от амоняк, бутан и вода, като се ползва свойството на течностите при по-ниско налягане да кипят при по-ниска температура. McCulloch възнамерява да осъвремени дизайна, като замени вида на ползваните газове и така да се стигне до четирикратно увеличение на ефективността. Енергия отвън ще бъде нужна единствено за задвижване на помпата и това вероятно в съвременния вариант ще бъде осъществено с помощта на соларни панели.

В Кембридж също се работи по създаването на нови, по-екологични хладилници. Но при тях принципът е доста различен - те заменят компресора с действието на магнитни полета и специални сплави. Идеята се разработва от стартиращата фирма Camfridge. прилагането на магнитно поле към сплавта може да се сравни с компресирането на хладилните газове, а премахването му - на разширяването.

McCulloch смята, че има нужда от още няколко месеца, за да може да комерсиализира своя прототип. Въпреки че е предназначен за страните от третия свят, има защо и ние да се интересуваме от тази технология.
Друга възможност, която се изследва като алтернатива на съвременните хладилници е хладилник, който изстудява с магнити.  Британски учени са близо до създаването на екологични магнитни хладилници. Екип от лондонския Импириъл колидж твърди, че технологията за магнитно охлаждане е по-чиста от традиционната система с компресиран газ за хладилници и климатици. За нея е необходима 20 или 30% по-малко енергия. освен това тя няма да произвежда парникови газове, нито ще използва вредни за озона химикали.

Новата система работи, като към подходящ материал се прилага магнитно поле. Това го загрява, топлината се отнема от системата с вода и материалът се охлажда до първоначалната си температура. При отстраняване на магнитното поле охлаждането продължава. Именно това свойство учените искат да използват за хладилници и климатици.

Учените откриват, че кристалният модел на различните смеси, т.е. тяхната микро структура, има пряка връзка с магнитното им охлаждане. Всичко зависи от прекия ефект върху сърцевината на магнитното поле. Те се надяват един ден да успеят да създадат материал с необходимите качества за магнитен хладилник.
Технологията е базирана на резултатите от изследването на учени, спонсорирани от Британския изследователски съвет на физическите науки. Тя се оказала възможна за прилагане в лабораторни условия. Изследователите обаче все още търсят подобрени материали, осигуряващи високо ефективно охлаждане при нормална стайна температура. По този начин технологията може да бъде изнесена от лабораторията и да бъде използвана в жилища и офиси.

Всъщност идеята за магнитни хладилници не е нова, но досега по нея няма постигнат значителен прогрес. Сегашният процес на охлаждане не е достатъчно ефективен. За него отиват 25 на 100 от домашния ток и 15% от използвания на работните места. Ако бъде въведен новия метод, благодарение на него ще бъдат спестявани по 10 млрд. долара годишно. Друго предложение над което се работи е хладилник, който се дезинфекцирасъс светлодиоди. “Mицубиши електрик” пуска в Япония ново поколение хладилник, който се дезинфекцира сам, премахва лоши миризми и повишава витамините в храните с помощта на светлина. Това става благодарение на светлинни диоди с чудодеен ефект, инсталирани в 4 различни зони на новата джаджа.

Хладилникът MR-Z65R е с много врати, има вградена машина за лед. Със своите 645 l вместимост той е най-големият модел за домашна употреба на японския пазар. Фризерът е 224 l, а хладилната част е 421l. Чекмеджето "Мулти фреш" запазва плодовете и зеленчуците дълго време свежи, като ги изолира от директен контакт със студения въздух. Това им помага да съхранят влагата си.
Вместимостта му е 100 l и побира около 100 торби със замразена храна. Цената на новия хладилник се очаква да бъде около 4400 долара. На пръв поглед тази цена може да изглежда висока. Но надеждността и новите технологии, които са вградени в уреда, карат японския потребител да се довери на марката с 3-те диаманта.
Лилав светодиод е инсталиран в машината за лед. Той неутрализира хлора от питейната вода и допринася ледените кубчета да са със свеж вкус. Все пак не е приятно ледът да мирише на дезинфектант.
Доказано е, че с помощта на различни светодиоди не само ледът, но и храната може да остава свежа и без оня неприятен мирис на хладилник. Филтри от титанов окис улавят този мирис, а сини светодиоди го разграждат. Тия светлинни източници харчат малко ток, не излъчват топлина и са издръжливи. Тези им характеристики ги правят идеални за работа в хладилници.

Моделът MR-Z65R има чекмедже за шоково замразяване. Той е в състояние да замрази още горещи храни като варен ориз или току-що изпечено месо. Не е нужно да се чака ястието да изстине, за да го приберете в хладилника. В същото чекмедже е инсталирана технологията "Движещо се око". Това е инфрачервен сензор, който улавя промяната в температурата, когато се появи гореща храна, и дава команда да духа повече студено върху нея. В отделението за зеленчуци пък светят оранжеви светодиоди, които увеличават количеството на витамините в растенията.

Съвременните технологии ще предоставят и хладилник,които ръси продуктите с антиоксиданти: Японска корпорация Hitachi Appliances пуска серия хладилници, в които използва необичайна технология за консервация. В съобщението се твърди, че моделът R-X6000 запазвал продуктите свежи много по-дълго време.
Новите апарати имат специална камера за най-добро съхранение на месо, риба, плодове и зеленчуци. Именно тя е уникалната новина в хладилника. Първо камерата е вакуумирана и вътре в нея се поддържа налягане от 0.7atm, което спомага за удължаване на срока на годност на продуктите. Освен това има и филтър против неприятни миризми. Но най-големия хит е специално отделение в камерата, в което продуктите се пръскат с антиоксидант. Съединението е идентично с популярната аскорбинова киселина, известна като витамин. Според създателите на хладилника така продуктите запазвали хранителните си вещества и витамини два пъти по-дълго.

1) Съдържание и начин на употреба на климатика
Един от най-важните агрегати в климатика е компресорът. Неговата функция е да повиши налягането на работния газ – фреон и да го движи през цялата система.
Използват се различни видове климатици: обикновен климатик, инверторен климатик или инверторен климатик. Всички тези имена идват от вида на компресора, който се намира в климатика или по скоро за начина на работа на електромотора, който задвижва бутало, перката или винта на компресора. Тъй като днес много често се използва електрическа енергия за захранването съвременните компресори, те съдържат електромотор, който превръща електрическата енергия в налягане на работния газ. Това, което трябва да имате предивд  да се знае, че този електромотор може да е с постоянна мощност или неговата мощност може да се променя в зависимост от условията. При всички случаи контролируемата мощност е за предпочитане пред постоянната и за това компресорите, които имат възможност да променят работната си мощност са за предпочитане. Именно заради това инверторните климатици в много от случаите са за предпочитане, тъй като те използват точно такива компресори, чиято мощност може да бъде контролирана. От друга страна възможността за управление на мощността на електромотора не е единствения важен параметър. Най-важния параметър е коефициента на полезно действие на този мотор. Става въпрос за това какво количество енергия консумирана от електрическата мрежа бива трансформирана в желаната от нас енергия. В случая на климатик енергията се използва за повишаване на налягането на работния газ. Няма идеална машина и част от енергията се превръща в топлина.

Вторият важен компонент от един климатик е работния газ - фреон.. По принцип в "Цикъла на Карно" се говори за идеален газ и докато съвременните технологии позволяват да произвеждаме компресори с коефициент на полезно действие много близко до идеалното, това все още не е валидно за фреоните. Тук има и един друг проблем: много от „добрите” фреони, които са произвеждани в миналото се оказаха вредни вещества за озоновия слой са обявени за виновници за изтъняването на този слой. Поради тази причина част от тях са забранени за производство със закон и съответно се търсят нови химични формули, които да удоволетворят нуждите на съвременната климатична техника. Количеството и качеството на фреона в даден климатик са от много голямо значение, тъй като именно той пренася енергията от точка А до точка Б. Затова е много важно точно колко количество топлина той би могъл да акумулира в себе си, така че за една и съща работа на компресора да може да се пренесе колкото е възможно повече топлина.

Третият много важен компонент в съвремнния климатик е топлообменника. Всъщност в климатика има поне два топлообменника- един извън помещението, което се климатизира и един вътре в него. Много често се случва в помещенията да има повече от едно вътрешно тяло и съответно повече от два топлообменника, но принципа си остава същия. Задачата на топлообмениците е да отнемат топлина от точка А и да я предадат на фреона, който компресора придвижва до точка Б и там фреона отдава топлината на другия топлообменник, който от своя страна я отдава на средата около него (въздуха).

1) Фреони в климатиците

За да се намали вредното въздействие върху околната среда от фреона използван в съвременните климатици през 1996 г. Carrier Corporation заедно с още две компании предприемат инциативата за замяна на фреон R22 с нов и безвреден - R410A. Този фреон е също известен като Puron™, което е запазена марка на Carrier Corporation въпреки че самата химическа формула е патент на друга компания (AlliedSignal- сега Honeywell е собственик на тази фирма). Производството на R12 и R22 вече е забранено в повечето развити, така в днешните климатици се използва предимно R410A или по рядко срещания R407. В България вноса на R22 е забранен от 1.1.2008 г. в съответсвие с Европейското законодателство. Вноса на вече произведени климатици все още е възможен, но за предпочитане е да избягвате покупка на такъв климатик.

През последните няколко използване на хлоро-флуорни-въглеродни съединения. Тези вещества десетилетия на 20-ти век домашните климатици използваха като хладилен агент предимно така наречения фреон R22. [15]Този фреон има доста добри качества като хладилен агент и е позволявал на тези климатици, които го използват да постигнат доста добри нива на един от най-важните параметри за всеки климатик - коефициента на трансформация на енергията. Този параметър е съотношение между отдадената топлинна мощност и консумираната електрическа мощност от климатика и неговата стойност директно показва степента на енергоспестяване на използваните климатици.

2) CHClF2 (Фреон 22).

Фреон 22 е един от най-опасните фреони, което налагаЗабрана и ограничаване в използването му.През 70-те години на 20 век учените наблюдаващи процесите в стратосферата забелязват бърза намаляване на количеството озон. [10]Търсейки причините за този спад в концентрацията на този така полезен за хората газ, се стига до извода, че една от главните причини е прекомерната употреба на хлоро-флуорни-въглеродни съединения. “Фреон 22 представлява точно такова съединение”.

През последните няколко десетилетия на 20-ти век домашните климатици се наложиха масово, но използваха като хладилен агент предимно фреон R22. Този фреон има доста добри качества като хладилен агент и позволяваше на тези климатици които го използват да постигнат доста добри нива на един от най-важните параметри за всеки климатик - COP. Но сега се налага фреон R22 да бъде заменен. Всичките тези законови промени въвеждат някои неудобства в сервизирането и поддръжката на климатичните и хладилни инсталации, а така също и на домашните климатици на масовият фреон R22 които би трябвало постепенно да бъде  елиминиран и заменен с нов, които е разрешен.

Ето и някои от по важните прoмени които трябва да се спазват:

До 31 декември 2014 г. за поддръжка или сервизно обслужване на съществуващо хладилно, климатично и термопомпено оборудване могат да бъдат използвани рециклирани не напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (В които влиза и фреон R22), при условие че са били извлечени от такова оборудване и може да бъдат използвани единствено от предприятието, което е извършило извличането като част от поддръжката или сервизното обслужване или за когото еизвършено извличането, като част от поддръжката или сервизното обслужване.

Предприятията, които експлоатират оборудването, съдържащо течен агент от 3 kg или повече, водят документация за количеството и вида вещество, което е извлечено или добавено, както и за дружеството или техника, извършили поддръжката или сервизното обслужване. Предприятията, които използват регенерирани или рециклирани не напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (В които влиза и фреон R22) за поддръжка или сервизно обслужване, водят документация, в която са вписани предприятията, доставили регенерирани не напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, и източникът на рециклираните ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди.

3) Нови фреони за климатици:

След влизане в сила от 01.01.2010 година на забраната за продажба и използване на „свеж” фреон R22 много от монтираните климатици преди две, три години ще бъдат поставени извън закона, ако се налага зареждане с фреон R22 при техният ремонт, демонтаж и монтаж. Старият фреон от климатика може да се източи, пречисти и върне в системата. Много от тези климатици са сравнително нови, (на две или три години) някои от които са дори в гаранция. Не можем и да ги изхвърлим. Решението е и то е подмяната на фреона R22 в климатика с фреон, който е разрешен. Нека да разгледаме алтернативите.

Обикновено има три фреона, които са предлагани като потенциални алтернативни заместители:

- R407C (смес на difluoromethane (R32) и pentafluoroethane (R125) и R134a);
- R410A (смес на R32 и R125);
- R417A (смес на R125, R134a и R600).

Всичко тези смеси покриват необходимите критерии да бъдат класифицирани като фреони с  най-ниския риск за токсичност и възпламеняемост, а и са разрешени за използване.

Фреон R407C има физически показатели, подобни на R22 и следователно може да се използва в климатиците. Много от техниците занимаващи се с ремонт на климатици, до сега заместват фреона R407C с фреон R22 и при правилна дозировка на количеството фреон  климатикът проектиран да работи с фреон R407C работи по добре с фреон R22.  Но тази замяна е еднопосочна R407C cе използва  с новите напълно  синтетични смазочни материали (PO) и не е подходящ за минералните масла (MO) с които работи фреона R22. Ако искаме да заменим фреон R22 с фреон R407C задължително трябва да сменим и маслото, което не е никак лесна и евтина процедура.

Фреон R410A също така изисква използването на напълно синтетични смазочни материали, но също така има различни физични показатели от тези на фреон R22. Hа пример налягането на наситена пара при  40C° за фреон R410A  е почти 60% повече отколкото при  фреон R22, и следователно неговото използване за  замяна на фреон R22 ще е съпроводено освен с подмяна на маслото и с подмяната на цели механични възли в климатика, което не е икономически оправдано.

Несъмнено R407C и R410A са потенциални заместители на фреон R22, но на практика това е осъществимо при изграждането на нова хладилна или климатична система или при проектирането и производството на нови домашни климатици.  Следователно най-перспективно е използването на фреон R417A (ISCEON® 59) при подмяната на фреон R22 в съществуващите климатици,  работещи със забраненият фреон и традиционно използващи минерално масло  или бензолни масла на  алкилна основа.

•  R417A (ISCEON® 59) заместител на R22 
Този фреон е бил първоначално развиван да замени фреон R22 в  климатичните  инсталации и домашните климатици, но той може и да се използва успешно и в хладилните инсталации на големи търговски обекти. Това единствения фреон с 0 (ODP) който  може да се използвана с минерални, алкил бензолни или напълно синтетични смазочни масла. Фреон R417A (ISCEON® 59), както и Фреон R407C, има аналогични физични свойства с фреон R22, обаче той е проектиран да  позволява да бъде използван с традиционни минерални  или алкил бензолни смазочни материали. Тази факт прави R417A (ISCEON® 59) идеален за употреба в съществуващите климатични и хладилни инсталации (високо температурни)  без трудоемки промени и подмени със  скъпи хигроскопични смазочни материали.

•  R-422D заместител на R22
С цел да задоволи нуждите от фреон 22 за вече продадените климатици, компанията Dupont™ произвежда фреон R-422D, който е безвреден заместител на R22. Този фреон има параметри и качества подобни на R22, като в същото време използващите го климатици могат да бъдат с около 10% по ефективни, но само след точно и прецизно дозиране на количеството.
Фреон R-422D е лесен за използване газ, безвреден за околната среда и може да бъде използван при системи за охлаждане с директно разширение работещи при средни температури, включително.

Мерки и мероприятия за намаляване количеството на употребяваните фреони

1) Монреалския протокол
2) Протоколът от Киото
3) Споразумението от  Копенхаген
4) Климатичната конференция в Мексико

Мерки за намаляване емисиите на парникови газове:
• Увеличаване на дела на енергийното производство от възобновяеми енергийни източници в националния енергиен баланс - 100% намаляване на емисиите на парникови газове;
• Газифициране на бита със заместване на консумацията на електроенергия, мазут и въглища за отопление в бита с природен газ – 90% спестени емисии;
• Приоритетно изграждане на централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия – 60% спестени емисии ;
• Нарастване на дела на Топлоелектрически централи на природен газ в националния енергиен баланс – 20% спестени емисии;
• Изпълнение на рехабилитации на енергийните мощности в големите Топлоелектрически централи – 10% спестени емисии;
• Намаляване на загубите в електропреносните, топлопреносните и газопреносните мрежи – 5% спестени емисии.

Мерки, които могат да се предприемат в бита:
• Уплатняване на прозорци;
• Компактни флуоросцентни лампи;
• Преминаване от електричество на газ(топла вода);
• Преминаване от електричество на газ(отопление);
• Допълнителна изолация на бойлера;
• Термостат на радиаторите;
• Използване на ефективни лампи с нажежаеми жички;
• Ограничен дебит на душовете;
• Високоефективни готварски печки;
• Хладилници с висока ефективност.

  http://climatronic.biz/